Бележки на Яна Боянова

Покрив с тикли. Бившето килийно училище в село Гумощник, възстановено с т.нар. "царски проект". Вътре раздават дипломите на малки ученици от Троян, иначе е затворено, защото църквата и общината се съдят за него. Ателието на Ирина и Ивайло в Априлци. Живеят и рисуват заедно като един. Не можеш да разбереш откъде започва единият и къде другият. Не им липсва големият град. Нещата им са много красиви, рисувани изцяло на ръка. И в този занаят има "хляб", т.е. масова продукция и разкош, за ценители. Съчетават ги. Отец Станимир отваря църквата в с. Гумощник с ключа от нейното създаване преди 170 години. За разлика от други неща, този ключ се пази като реликва в обезлюденото село. Поглед отвътре. В този храм е един от най-ювелирно изработените иконостаси, които съм виждала. Правили са го шест години. Днес дали някой ще отдели шест години за нещо подобно? Дядо Марин от с. Черни Осъм. На 87 години. Заснет в най-голямата жега в два по обед. Бодър и все с нагласа да запее.

Варна. Първите дни на август. Цветна, шумна, лятна. На всеки ъгъл гъмжи от събития - концерти, изложби на открито, панаир на занаятите, дори надбягване на високи токчета. И като щипка канела в този шарен коктейл: дни на бразилската култура. Сред гостуващите изпълнители: Клаудио Крон , родом от Бразилия, живеещ в Англия, изкарващ пари от традиционна бразилска музика и традиционно бразилско бойно изкуство: капоейра. Във Варна първо се разходи из плажове и улици, после събра най-разнородната публика, която съм виждала, в Двора на археологическия музей, за да попътува с тях до Африка, да им разкаже за бразилските инструменти, идващи оттам и да им покаже ритъма, който те връща в началото на времената: перкусии. Момчета, момичета, чичовци, лели, баби хващат по някой инструмент, излязъл от шарената торба на времето и му се доверяват. Търсят ритъма, гледат всяко негово движение. Започват да свирят с него без страх, че ще сбъркат. Това все пак е урок на улицата, шоу, пренасяне в други свето