10 август, 2008

троянски гледки

Покрив с тикли. Бившето килийно училище в село Гумощник, възстановено с т.нар. "царски проект". Вътре раздават дипломите на малки ученици от Троян, иначе е затворено, защото църквата и общината се съдят за него.
Ателието на Ирина и Ивайло в Априлци. Живеят и рисуват заедно като един. Не можеш да разбереш откъде започва единият и къде другият. Не им липсва големият град. Нещата им са много красиви, рисувани изцяло на ръка. И в този занаят има "хляб", т.е. масова продукция и разкош, за ценители. Съчетават ги.

Отец Станимир отваря църквата в с. Гумощник с ключа от нейното създаване преди 170 години. За разлика от други неща, този ключ се пази като реликва в обезлюденото село.

Поглед отвътре. В този храм е един от най-ювелирно изработените иконостаси, които съм виждала. Правили са го шест години. Днес дали някой ще отдели шест години за нещо подобно?
Дядо Марин от с. Черни Осъм. На 87 години. Заснет в най-голямата жега в два по обед. Бодър и все с нагласа да запее. Рецитира "Епопея на забравените", изпълнява от кръчмарски до възрожденски песни. Коментира войната в Грузия. Кара колело, коси трева и от време на време си сипва по малко ракия.

Местен майстор на ракия. В случая я вари за атракция на туристите. Не обича слаба ракия. Казва ми, че е пил и чист спирт "с рускиня". И двамата изпили по равно. Не издава много от тайните на варенето, но отсича, че разпоредбите за казаните и акцизите "тук не важат".

Камък и цвете - преливане, без което планинският край не може. Дворът на хотела. Глинени съдове и пъстра навалица от цветове в розово-червено, които заличават градските образи без следа.

Каручка като на Сали Яшар. В панарирната палата в Орешак. Наистина "пее". Идва чак от Добруджа. Майсторенето на такива возила искало да знаеш поне три занаята. Някога тези каручки били най-търсени за сватби.

Познахте ги, нали? Градинските духове, населяващи всяко ъгълче в този край.

Няма коментари: