Пропускане към основното съдържание

Приземяване

Пътят към Земен преди седмица. Когато истерията около евродоклада, черновите, версиите бележеше малък пик преди големите пикове. В това село, където живеят семейство щъркели, насред обедния пек по нищо не личеше, че на държавата "ще й бият дузпата" от бялата точка в Брюксел. Може би тук не знаят какво е "импийчмънт".


Входът на вече изоставен и умълчан, бивш клуб или дискотека. По улиците няма почти никой. В малко заведение хапваме нормален обяд - двама души за 7 лв. Тишина и две прегладнели кучета. Само камиони сноват насам-натам и мътят уличния прахоляк като прахоляка, който се носи над държавата с прекалено многото лошотии, катастрофични новини, опозиционни пушилки. Дали тук им пука имал ли е Пламен Юруков досие или не? В Земен си реставрират камбанарията на прочутия манастир, чиято църква е като Боянската, но няма късмета да е "защипана" за яката на София. Правят и жилищна част към манастира, за да живне мястото и да бъде подходящо и за преспиване. Колко ще е религиозен туризъм не знам точно. Но дали на това място им пука какво мисли православната църква за гей-парада на една столична улица?


Гара Земен. Слава Богу, няма горящ влак точно в този момент. Всичко е дори досадно спокойно, ако сте свикнали с преливащата вана на публичния живот на скандали, бедствия, доклади, съвети за национална сигурност, взривове... Дали тукашните хора помнят с какво точно се замерваха Емел и Бойко преди три седмици, когато димеше над Челопечене?
Май живеем по-бързо, отколкото можем да помним.

снимките: мои

Коментари