23 септември, 2007

българските "символи"

Покрай кампанията за търсене на BG-символ, който да ни рекламира и дава "образ" на българското пред чуждите туристи, се опитвам се да се сетя за някои устойчиви анти-символи. Такива, които са се настанили толкова трайно в усещането за българско, че не знам дали някога ще отмрат. Най-напред чинийката от сервиз за кафе, в която се събира такса "тоалетна". Неизтребим символ. Обикновено с цветенца или от най-простите - релефна едноцветна чинийка на вълнички, в която стотинката звънва при таксуване. За мръсните тоалетни въобще не отварям приказка. После - шофьор на маршрутка по анцунг. С метнато на облегалката горнище по домашному. Мърляво такси. Неотдавна във Велинград се качих в едно, в което се надигаха гъсти облаци прах от седалките, не беше мита тази кола от месеци. Опикан подлез. Докато го изминеш, свят ти се завива от миризмата. Слънчогледови семки, люпени от продавач/ка, докато те обслужва. Случвало ми се е дори в магазин за дрехи, да не говорим за сергиите по улицата. Гледачките на ръка - "голям късмет те чака в близките дни". Бележката "магазинът не работи". В работно време. Репликата "нямам да ви върна". Или намусената и недоспала сервитьорка в кафене - един от най-яките антисимволи. Понякога дори не казва "добър ден", само хвърля меню. Счупена или открадната табела. Без значение какво пише на нея, дори туристическите. Или просто липсващата табела на важно извънградско кръстовище с няколко възможни посоки. Опашката, разбира се, щях да я забравя. Защо всички сме далечни роднини в тази държава? Защото много си приказваме пред гишета и в чакални - на банки, поликлиники и гари. Там се натъкваме на какви ли не познанства, установяваме близки отношения, споделяме си болежките, обменяме семеен опит и псуваме държавата. Думата "връзки". Също оцеляващ във времето антисимвол. Дали на децата ни ще им трябват "връзки"? Май ще завърша с кутия шоколадови бонбони и бутилка уиски. За доктора, заслужено или не. Тотално клише. Тотален антисимвол.

Няма коментари: