02 август, 2013

раз-е-ди-не-ни-е

Покрай последните коментари защо столицата протестира, а провинцията мълчи се замислих за разделителните линии, които управляват живота по тези ширини. Тук имаме традиция да се разединяваме, роим и противопоставяне, която забавя достигането ни до неща, отдавна станали ежедневие в цивилизованите страни. Всички пътуваме и немалко от нас вероятно се чудят как Европа "забрави" войните, инквизициите, епидемиите, разрушенията и как днес съумява да изглежда така, че сякаш тези неща не ги е имало? И как ние тук едната наша скромна и малка държавица не можем да оправим вече векове наред??? Драматично звучат признанията за пропилените 23 години демокрация. Но така звучаха и мантрите за 45-те години социализъм. А за 500-те години "турско робство"? Излиза, че сме царе на пропиляното време, историческите шансове и... на разединението.

Сега е модно да се делим на София и провинцията, по-точно на будната, протестираща за права и морал столица и глухата, заспала провинция. От по-нови времена се делим още на българи, живеещи в България и българи, живеещи извън границата. На националисти и турци. С не по-малко напрежение се деляхме на комунисти и демократи, на сини и червени, а от социализма остана делението на селяни и интелигенция, на селяни и граждани, на българи и цигани. Разбира се, пропускам разделението на левскари и цесекари, което е по-страшно и от това на комунисти и демократи. Да сте чули да се обединим зад повече каузи от тези, които ни делят? Даже учените прежалиха добрите си идеи за национална доктрина, за каквато мрънкаха пред политиците години наред. Тук просто национална доктрина не е възможна. Съгласие по национални приоритети е немислимо. Затова и българската каручка е така затънала в калта, че няма сила, която да я извади. Ще кажете: протестите. Но те са отново вид анти-говорене и анти-идея, вид противопоставяне.

Нищо позитивно не е в състояние да ни накара да преодолеем този вкоренен исторически скепсис към другия и към неговите послания. Тук няма чувствителност и чуваемост към проблемите на другия. Затова се делим и си играем още на онкоболни и здрави, на съдии и прокурори, на приети и неприети в детската градина, на работещи и пенсионери, на собственици и наематели в блока, на сегашни и бивши министри, които се замерват с  компромати... Маркерите на разделение в българския обществен живот са толкова много, че ни оплитат като мрежа, стягат ни и не ни позволяват да се движим и мислим свободно и в перспектива. Затова и повечето добри идеи и начинания са еднодневки. Затова тук имат почва частните улици, заградените "частни" плажове, нашарените като черга изолации по панелките - всички в различни цветове, издрасканите автобуси и счупените люлки, умиращите миньори и блъсканите ежедневно на пешеходни пътеки хора... Защото на никой не му пука за другите. Никой не живее с идеята да работи за другите, да мисли за общото, да движи нещата напред. Затова и държавата бе окрадена и оглозгана до последно и зейна пропастта между крадци и потърпевши, на които им писна да ги крадат така нагло и да не им оставят нищо в общата кошница, както е нормално в политиката по други места.

Затова най-добре да махнат онзи смешен параден и пародиен надпис върху народното събрание за съединението и силата. Не е никак подходящ. Звучи утопично и даже нелепо в нашите условия. Раз-е-ди-не-ни-е до дупка.