Пропускане към основното съдържание

Публикации

Новите пастори

Ще ги познаете без затруднение. Те са форматирани с една и съща програма, по калъп . Размислите им са ограничени в строгите рамки на един конспект като изпитните и по всяка от ключовите теми в конспекта говорят, сякаш са чели от един и същи учебник и дори сякаш са подчертавали с един и същи молив. Говорителите на правилната линия срещу грешната, осмиваната, иронизираната, обявяваната за световно зло и генерална заплаха. Новите кръстоносци на една съмнителна вяра и още по-съмнително добротворчество . Новите пастори. Ще ги срещнете във всички телевизионни студия и не само. Медиите са тяхната арена. Там те сякаш изпълняват норматив, демонстрират активности, трупат еднотипни участия. През публичното си говорене отчитат вярност и принадлежност към идеологията, която са се нарамили да защитават. Вероятно някъде отбелязват някакви точки в заклеймяването на тезата или линията, срещу която са застанали и за която са наети или са се самонаели. Те са монополизирали истинността и който се с

Азбучна демагогия

В началото бе страхът. А машината на страха започна да произвежда чудовища. Съвременният западен свят, лежерно подремващ в уютното си консуматорско кресло, бе сепнат от непознатия вирус и разтърсен от изумление и ужас. Оказа се обаче, че филантропията доминира сред управляващите този презадоволен свят , те се отзоваха на повика да спасяват с доста съмнително усърдие, зад което прозира явно желание за повечко насилие и контрол. И спасението се зададе на хоризонта, но вместо да донесе облекчение и връщане на нормалността, то завихри нова спирала от ограничения. И така до днес, когато настъпва по-лек вариант на вируса, но н а някои толкова много им хареса пандемията, че вече се чувстват уютно в нея и ще им е трудно да се разделят с всичките ѝ императиви . Около началото на здравната криза СЗО внезапно промени определението си за пандемия и така се озовахме в пандемия по новите правила . Впоследствие, в разгара на „пандемията“ промени и дефиницията за ваксина, с идеята ваксина да бъ

Коледа за ваксинирани

От Ню Йорк дойде новината, че Новата година на открито щели да имат щастието и предимството да съпреживеят единствено ваксинираните, или пък онези, които за да се слеят с тази елитарна обществена прослойка , решат да си бръкнат предпразнично в носа, за да се тестват. И съответно да си покажат свидетелство, че са чисти. В немскоезичната Европа пък стягат традиционните коледни базари , но… само за ваксинирани. И ако навалицата от желаещи стане прекалено голяма за чувствителните санитарни власти, щяло да има резервации онлайн кога и кой пазар искат да посетят желаещите да се топнат в предколедната консуматорска треска. Родните телевизори ни показаха лъскави търговски центрове в Париж, в които коледната украса вече радва само… притежателите на зелен сертификат. Което може би първосигнално следва да задейства мечтите и шопинг нагоните на опърничавия и скептичен зрител, та пожелавайки да се докосне и той до този вълшебен и успокояващ свят с вкус на шоколад и канела, но в български вариан

Томахавката на умопомрачението

Тези дни психологът Христо Монов говори пред една телевизия за психотерора от страна на властите в световен мащаб от март миналата година досега. За ежедневната ковид сводка и негативния контекст, в който брутално ни потопиха с безкрайната лавина от „новини“ за вируса, за депресиите и психичните сривове вследствие на масираната пропаганда на страха и ужаса. И тъй като все пак е лято, посъветва да се концентрираме върху любими занимания и хора, които да укрепват у нас усещането за надежда и щастие, защото животът е по-силен от всичко. И се замислих как ли щеше да протече тази медико-политико-бизнес маневра по въвеждането на новото ненормално , ако от самото начало онези, които трябваше да управляват родния дневен ред, бяха заложили не на страха, а на усилие да успокояват хората, да ги съветват да включат в арсенала си за защита къде-къде по-ефективно действащи средства за повишаване на имунитета и устойчивостта им на вируси и беди от страха. Ако не споделяха всеки ден сводката, а койт

Свобода на дъното на скрина

Имало някога един малък народ, който преминал през много цепнатини на историята, но оцелял. Докретал до модерните времена, закътал нейде в дълбините на пазвата и изтерзаната колективна памет думата "сбобода", но тъй много време било минало, откакто хората наистина разбирали какво е това, че вече никой не можел да си спомни. Отбелязвали разни годишнини, говорели разни политици по площадите, развявайки думата като знаме, но истинската й същност, онази, от миналото, си оставала абстрактна и малко далечна . Дошли месеци на изпитание. Болест някаква затулила радостта човешка, затворили ги повсеместно хората по къщите, надянали им маски и взели да ги плашат. Утре ще умрете, казвали им, не си подавайте носовете навън, голяма беда сполетя човечеството, няма да се прегръщате, да ходите на театър, в парка, защото микробът живее по пейките дълги дни и нощи и дебне кой ще седне. Ще си миете ръцете по 100 пъти на ден и ще ги поливате с химикали също тъй. И успели да поуплашат немалко наро