Бележки на Яна Боянова

От Ню Йорк дойде новината, че Новата година на открито щели да имат щастието и предимството да съпреживеят единствено ваксинираните, или пък онези, които за да се слеят с тази елитарна обществена прослойка , решат да си бръкнат предпразнично в носа, за да се тестват. И съответно да си покажат свидетелство, че са чисти. В немскоезичната Европа пък стягат традиционните коледни базари , но… само за ваксинирани. И ако навалицата от желаещи стане прекалено голяма за чувствителните санитарни власти, щяло да има резервации онлайн кога и кой пазар искат да посетят желаещите да се топнат в предколедната консуматорска треска. Родните телевизори ни показаха лъскави търговски центрове в Париж, в които коледната украса вече радва само… притежателите на зелен сертификат. Което може би първосигнално следва да задейства мечтите и шопинг нагоните на опърничавия и скептичен зрител, та пожелавайки да се докосне и той до този вълшебен и успокояващ свят с вкус на шоколад и канела, но в български вариан

Тези дни психологът Христо Монов говори пред една телевизия за психотерора от страна на властите в световен мащаб от март миналата година досега. За ежедневната ковид сводка и негативния контекст, в който брутално ни потопиха с безкрайната лавина от „новини“ за вируса, за депресиите и психичните сривове вследствие на масираната пропаганда на страха и ужаса. И тъй като все пак е лято, посъветва да се концентрираме върху любими занимания и хора, които да укрепват у нас усещането за надежда и щастие, защото животът е по-силен от всичко. И се замислих как ли щеше да протече тази медико-политико-бизнес маневра по въвеждането на новото ненормално , ако от самото начало онези, които трябваше да управляват родния дневен ред, бяха заложили не на страха, а на усилие да успокояват хората, да ги съветват да включат в арсенала си за защита къде-къде по-ефективно действащи средства за повишаване на имунитета и устойчивостта им на вируси и беди от страха. Ако не споделяха всеки ден сводката, а койт

Имало някога един малък народ, който преминал през много цепнатини на историята, но оцелял. Докретал до модерните времена, закътал нейде в дълбините на пазвата и изтерзаната колективна памет думата "сбобода", но тъй много време било минало, откакто хората наистина разбирали какво е това, че вече никой не можел да си спомни. Отбелязвали разни годишнини, говорели разни политици по площадите, развявайки думата като знаме, но истинската й същност, онази, от миналото, си оставала абстрактна и малко далечна . Дошли месеци на изпитание. Болест някаква затулила радостта човешка, затворили ги повсеместно хората по къщите, надянали им маски и взели да ги плашат. Утре ще умрете, казвали им, не си подавайте носовете навън, голяма беда сполетя човечеството, няма да се прегръщате, да ходите на театър, в парка, защото микробът живее по пейките дълги дни и нощи и дебне кой ще седне. Ще си миете ръцете по 100 пъти на ден и ще ги поливате с химикали също тъй. И успели да поуплашат немалко наро

С редуване на заплахи и съблазни глобалната дружина, която не спи и постоянно бди за моето и вашето здраве, както и за „етичните стандарти на общността“ ( рязко и конюнктурно променени от година и нещо насам ) , размаха новото плашило - делта щама, и, естествено, мантрата за ултимативно възможното решение. Да се смееш ли, да плачеш ли! Европейската агенция по лекарствата, дясна ръка на фармацевтичната дружина , която тероризира света чрез експерименталните си продукти, била предрекла, че в края на август делта щамът щял да е доминиращ в Европа и, видите ли, единственият шанс за противопоставяне, било… е, предвидимо е -   ускорената ваксинация на европейското народонаселение. Липсата на въображение тук е особено видима. Щамът се предавал по-бързо и водел до увеличен брой хоспитализации. От Гърция „здравните власти“ обаче докладват друго – въпреки нарасналия брой новозаразени, той не се отразява на хоспитализираните и смъртните случаи. Паралелно с това лъсва другата статистика – в

Тази история е много лична. За едно бебе, което се задушаваше от коклюш, защото не бе ваксинирано навреме по имунизационния календар и за неговия лекар, който днес се опитва да спаси други хора, но… от безсмислена ваксинация . Големият ми син вече е огромен мъж на 20, но тогава, преди 20 години, когато тежеше 4 килограма и лежахме в Инфекциозна болница, до нас беше доц. Атанас Мангъров – дребничък, леко странен, но спокоен и точен лекар , който ми приличаше на образ от роман. Той проведе лечението на детето по най-добрия възможен начин. А след като оздравя, му сложи наведнъж няколко ваксини, които бяха забавени заради кожни проблеми след раждането. Доверих му се изцяло, с липсата на родителски опит и каквито и да е допълнителни познания за ваксините. Минаха години. Най-малкият ми син пострада… след ваксина, поставена на година и пет месеца и до днес не успява да проговори. Започнах да чета повече на тази тема по неволя, защото животът в такива случаи те учи на много неща, едно от к