Пропускане към основното съдържание

Публикации

Молитвата - начин на употреба

Призивите за молитва ми действат успокояващо. Не ме плашат другостта и непознатото, молитвата е молитва на какъвто и да е език, на каквото и да е място, под булото на която и да е вяра. Щастлива съм, че в България, кръстосала пътищата на много вери и молитви като невидимо сливащите се линии на ръката, църковните камбани и напевите от минаретата не си пречат едни на други и не враждуват. Че на окъсаната ни балканска черга има място и за едните и за другите молитви. Докато не се появи някой политически злодей, който да впрегне религията в немощната си каручка и да я засили по нанадолнището на скандала, че и на войната, помним балканското близко минало. И така да понатрупа подкрепа. Само че нашенският злодей с побелели коси и черна тениска с надпис "Атака", със солиден стаж по площадите на прехода, отдавна е престанал да разбира, че линиите на разделението умориха и отвратиха хората. И пали ли пали - омраза, слухове, чужди знамена, молитвени килимчета. Подписките за премахване н

Паста за зъби

Тези дни стана ясно, че две трети от българите не си мият зъбите или не си купуват четки за зъби, което е почти същото. Не знам как ги правят тези проучвания, но ако е така, някои общовалидни неуредици в държавата ни водят началото си от такива дребни, за много хора незначителни, граничещи с хумора факти. Ако елементарната лична хигиена не е грижа на толкова много народ, как ще го убедите същия този народ да събира боклуците си отделно, да не пуши където му падне, да чисти след кучето си в кварталния пясъчник? Как ще обясните на тези хора, че демокрацията означава и цивилизация - нещо, което у нас очевидно не е така. Каква ти цивилизация, ще кажете, в разни обеднели села озверели и скучаещи тийнейджъри убиват заради няколко златни пръстена и gsm. Непрекъснато ни занимават с измамници, които винаги успяват да прекарат невинни граждани я с лични данни, я с подпис и изведнъж тези хорица се явяват големи длъжници на банки или се събуждат ДДС магнати с огромни дългове към държавата

Паметта на паметниците

Безименният войник на тази снимка държи опърпано и избеляло от слънцето, вятъра, дъждовете и мръсния въздух българско знаменце. Няма кой да му го смени. Но пък някой чиновник, загрижен за паметта и паметниците в същата градина, е разпоредил обновяването на друг паметник: С нова фасада и... нов надпис, отчайващо неграмотен. "В памет на загиналите български воЙни 1941-1945". Ех, кои ли са тези войни, как загива една война? Кога ли поръчалите надписа са учили за множественото число на някои думи като "воин"? Да не упреквам онези, които са издълбали надписа. Но нали след това някой от отговорните лица трябва да го е видял? Или и той не знае разликата между "войни" и "воини", или е решил, че вече похарчени, парите трябва да имат своя публичен образ, макар и в сбъркания надпис... За съжаление, днес подобна грешка ще впечатли малко хора. Защото все повече стават онези, за които няма значение как се пише. Защото все по-малко се пише. Но паметникът

За лютеницата и палатите

Откакто свят светува едни живеят и оцеляват от буркани и домашни рецепти срещу кризи всякакви, а други не се интересуват нито от бурканите, нито от кризите, защото са над тези неща. Тези дни показваха как много хора се върнали към домашното производство на консерви, защото купените отново им идвали прекалено скъпо. На този фон развеселяват хеликоптерните кадри на данъчните над т.нар. богаташки имения, които обиколиха всички емисии и коментарни предавания. И аз, като главния архитект на София, се изненадах от видяното . Честно. Минавала съм няколко пъти покрай по-големи и луксозни къщуря из южната дъга, но гледката от въздуха си струва. Кара човек да преоцени представите си за лукса в тази сива страна. За беззаконието също. Отрезвява. Сега покрай незаконните, вероятно в един кюп ще попаднат и читавите собственици на имения, които си плащат на държавата, но така е - за бедните народни маси всяка подобна придобивка си изглежда с единия крак отвъд закона и мръсна работа. Не че на притежате

Попски неволи

След като преди време се произнесоха по казусите "Шифърът на Леонардо" и "Хари Потър" и заклеймиха Мадона като развращаваща нравите и носеща нещастия на българите /като трагедията с кораба "Илинден", сега нашенските свещеници се вдигнаха на площадно шествие, за да искат вероучение в училище. За пореден път. И то не какво да е -"православие", а където искали... "ислям". Колко демократично. Напоследък иначе анемичният глас на родната църква заяква, след като дядовците с брадите успяха да убедят чичовците в парламента, че в Семейния кодекс не бива да се правят чак революционни поправки, каквито обществото очакваше от години. Така съжителството без брак остана зад борда на законодателните промени във вида, в който бяха замислени. Църквата обаче, останала зад борда на общественото доверие като институция, годна да прави нещо за човека, освен да продава свещи и да разпръсва блоговонен тамян на големите празници, продължава да упорства по въп