Пропускане към основното съдържание

Публикации

тръни през зимата

Харесвам тръни и бодили. Много са "чисти" в посланието си. Красиви в голотата си. Вярвам, че много тръни могат да се "опитомят". Тези на снимките от телефона ми са градски тръни. Със скреж. И на края на града, където ги видях, силуетите им са особено изразителни - на фона на мътното, сивкаво зимно небе и последните блокове. Снимките са от ръба на отиващата си година:)

mess around*

Цветните коледни пожелания и sms-енергията да сме позитивни поне на празниците се удавиха в лошотии и странности. На света не му пука за смирението, за Коледа, за вглеждането малко отвъд повърхността на агресията и кресливото ежедневие. То не бяха застреляно семейство в САЩ, развилнял се австралиец в нощна София, хулигански изпълнения с пиротехника в Москва, вечните кръвопролитници в Пакистан , които този път ликвидираха Беназир Бхуто. Помня тази жена като по-млада. Един от образите от новините, които са се запечатали в паметта ми. Сега това ще бъдат само архивни кадри. Гала се съблече за "Playboy". Сайтовете се радват : "най-после", "ето и тя..." Мислех си, че точно тя няма да го направи. Явно шоу бизнесът си има "железни правила" и суетата е безпощадна. Рано или късно всички се разголват - физически или душевно. Снимат се голи или разказват детски спомени, показват черно-бели снимки, канят репортер в жилището си и готвят с него. А глезлата, ко

още малко музика от рафта - ЧНГ :)

ain't no sunshine луната спи the unforgiven chain of fools crazy little thing called love sex bomb шоколад nothing can come between us memories are made of this why worry Аз ги слушам като радио, без визия... Eдна от добрите черти на радиото - научава те да живееш с повече думи и с по-малко образи:)

турски поети, родени през 70-те

Брашняна супа, черешова ракия и малко време Гьокченур,Ч. Тук съм си добре под евкалиптовите листи, банановите сенки, разпукващите се нарове, тук обядваме с нощите, пием закумова ракия, разговаряме с рибарите, на връщане от рязането на тръстиките казват, реката разбира защо всичко прилича на дъжда. Местните хора не знаят, че под едно русло текат две реки, една върху друга, притиснати силно. Успоредни на слънцето, две реки прилични отдалеч на две прегърнати змии в любовна ласка. Тук съм си добре, тук в кралството на мухите ме дадоха стая с изглед към реката брашняна чорба, черешова ракия и малко време ми дадоха. Хората, - казах на доктора, в миналото не са мислили с думи, когато слънцето е било като рибена люспа върху небето, но им дошъл в повече безкрая да мислят в образи, затова са уйдурдисали малко наброй думички, а докторът не вярваше, че времето носи свойствата на дъжда. Времето като змиорка се изплъзва от нашата раздяла тук варосваме дърветата, поправяме пристана, опитваме се да

"сценарии на произвола"*

Отдавна не бях попадала на толкова точен и съвпадащ с отношението ми към писането във вестниците и състоянието на ежедневния печат анализ - Боян Знеполски в списание "Обектив". *заглавието е на цитирания автор