Пропускане към основното съдържание

Отворено писмо от един нещастен фашист

Уважаеми г-н Петров,

Поздрави от един фашист, нещастен по презумпция!

Не слушам музика като тази, която Вие правите, но пък Вие може да сте чели на децата си някои от книгите, които аз редактирам. Но в едно общество сме свързани, колкото и да ви е странно, с невидими връзки и вътрешни кодове, които предопределят за добро или зло общото ни битие.

Не зная дали Вашата еволюция до депутатското място и новата Ви роля са Ви дали криле за тези полети на мисълта от трибуната на Народното събрание, които демонстрирате напоследък, но крилата на свободите в тази малка държавица определено са поорязани и вие като народен представител би следвало да го усещате някак, общувайки със своите избиратели. Или те всичките са на правилната страна, според която няма накърняване на права, няма цензура на инакомислещите и всичко е точно от две години насам? Няма дискриминация и новото нормално е по-нормално от старото? А някакви идиоти на площада вдигат излишен шум и смущават хармоничното налагане на здравословни ограничения.

Като народен представител Вие представлявате и шепата нещастни фашисти на площада, по Конституция и според законите на тази страна. Не представлявате само и единствено хората, пуснали бюлетина за Вас. Ето защо си позволявам да Ви пиша, като на свой „задочен“ народен представител.

В опит да се почувствам щастлива онзи ден отидох на площада, защото пълзящото на принципа на бавното варене на жабата отнемане на довчерашни неприкосновени права е вече неоспорим факт и в нашата, макар и по-хлабаво налагаща мерки държава. И последният инструмент, който повиши градусите на варене, бе тъкмо зеленият сертификат, срещу който излязоха протестиращите.

Документ, който поставя в унизителна позиция една част от населението, която не се е срещала с вируса или пък не може да го докаже, дори човек да е преболедувал. Документ, който съсипва бизнеси и съдби и бърка директно в джоба на хората, принуждавайки ги да се тестват, за да работят. Документ, който по един перверзен начин принуждава към ваксинация. И чието действие и обхват вече ефективно се стеснява на запад от нас – единствено до ваксинация, а известно е, че ние следваме правоверната западна линия и рано или късно светлият пример на Запада ще ни озари със своята благодат.

Мислех си, че „бунтари“ като Вас си остават такива в сърцевината си и бунтът Ви срещу недъзите на системата не е само на думи, но изглежда нагласите се притъпяват или пък внезапно се променят след като човек стъпи на червения килим и се превърне в бурмичка от същата тази система. Рязко избледнява способността да чуваш аргументите на отсрещния. Изведнъж оглушаваш и ставаш нечувствителен към неговите опасения и тревоги, не се опитваш да разчетеш посланията му.

Мисля си, че когато някой облече костюм след смъкнатите шорти е добре да държи компаса си в правилната позиция, за да не се изгуби в джунглата на псевдодемократичните ни институции и лицемерната загриженост за „народа“, както и за да не губи контрол над емоциите си, защото това нанася лични и обществени щети.    

Приемете, че жабата не иска да бъде сварена и ще се бори докрай за това. Разбира се, формите на гняв и протест са различни. Някои блъскат по вратите на парламента в опит да ви кажат нещо – не лично на Вас, а на всички, които обитавате тази историческа сграда, за жалост само като сграда, не като символ на държавността. 

Други се хващат на хоро, както беше и онзи ден. Трети, като мен, се радикализират по някакъв неведом начин след всичко, което ни се случва от март 2020 г. насам. Ама наистина се радикализират. Кротки хора, любители на тихи удоволствия като книгите и на домашния уют, не смея да говоря за интелигентни, защото вече сме пакетирани като лумпени, антиваксъри, невярващи в науката, фашисти и т.н., та излизат тези по принцип небунтуващи се хора, защото ножът е много близо до кокала.

Знаете ли, не съм била на площада от зимата на 1996-97 г. Каузата на протестите от 2019-а не успя някак да ме убеди да изляза, не я усетих. Но сегашната определено ме мотивира, защото засяга пряко и болезнено ежедневието ми, децата ми, мисленето ми, моето и общото ни утре, всичко, което бе преобърнато с хастара навън.

И ако Вие и Вашите новородени политически патрони не схванете това, значи общият ви политически хоризонт е твърде къс и прекалено мрачен. Ако не осъзнаете, че в тази страна мнозинството от хората не желае принудителни мерки, голяма част от които вече са компрометирани и данни за това излизат всеки ден в международен план, значи не познавате нито народопсихологията, нито нагласите, нито страховете на сънародниците си, нито си давате сметка за градуса на напрежение сред мнозинството от тях. Както отбеляза правилно един водещ психиатър наскоро – никой у нас не прави анализ на щетите, които пандемията и мерките нанасят на психиката. Ние сме над тези неща, защото по принцип сме държава на щетите, те са неизменна част от нашето битие.

Ако пък осъзнавате всичко това, но следвате други цели и задачи, то участта ви като политици е още по-незавидна. Фалшът е лесно разпознаваем, когато касае големи групи от хора.

Ако Вашата привидно усмихната партия, движение, формация или не знам точно какво, не калкулира търговски, човешки, политически и всякак това, че всички граници на търпимост бяха преминати и сляпото следване на чужди модели не е непременно правилният подход, политическото ви битие ще е кратко. 

Ако не си припомните, че правото на съмнение е базисно право както в науката, така и в демокрацията, се боя, че „фашистите“ ще стават повече и ще трябва да ги гребете с шепи.

Ако продължавате да спекулирате с това, че, видите ли, не били толкоз много противниците на мерките, но били твърде кресливи, че такива като мен са дирижирани, ще бъдете разочаровани по един или друг начин – на избори или далеч преди това.

Около мен имаше хора на всякаква възраст, видимо от всякакъв социален статус, с различно излъчване, с различни мотиви. И, за бога, не всички бяха почитатели на „Възраждане“, но нямат на кого да разчитат и това е спасителната им сламка.

Най-лесно е да наречеш някого някак, дори не желая да повтарям думите Ви. По-трудно е да осмислиш защо се случват нещата. Този политически анализ, за разлика от много други заявени от Вашата политическа сила анализи, ми се струва, че никой не прави. А той ще се окаже най-същественият. И е в пряка куролация с набъбващото напрежение, което по законите на физиката все някъде ще избие.

Приемете думите ми като донякъде добронамерен опит да осветля поне мъничко за Вас и Вашите политически съратници какви са движещите сили на случващото се на улицата и в социалните мрежи. Защото забелязвам продължителна и упорита липса на разбиране. Повтарят се едни и същи мантри за конспирации, които вече станаха банални.

Скритата и явна съпротива срещу мерките и ваксините ще нараства правопропорционално на всяко следващо решение, което не кореспондира с тези нагласи, не се съобразява с тях или директно ги анатемосва. Това не ми изглежда като продуктивен модел. Ама никак.

 

Коментари