Толкова близо до смъртта. Толкова близо трябва да се стигне, за да излязат хора на площада. Днешният протест в Златица след убийство събра повече от хората пред народното събрание на последните демонстрации против управлението. На широко отразяваните, нагнетявани, анемични протести срещу всичко и срещу всичко, които на фона на умислени и остарели рок и блус-символи на демокрацията не успяха да раздвижат застоялата кръв на загадъчния персонаж, който наричаме "гражданско общество". На малкия площад в Златица били около 1000 протестиращи. Със свещички в ръце. Спомнете си бързо забравяните последни убийства - драматични, безсмислени, идиотски. На студентите Стоян и Найден. Спомнете си сестрите Белнейски. Спомнете си децата, смачкани в "картонената" дискотека "Индиго". Не забравяйте задушения арестант Куцаров. На това общество му трябват кръв и сълзи, за да прояви истинско възмущение. Защото умората от 20-годишния спектакъл на демокрацията, игран вече почти б
Блог за невидимите граници между нещата: като доброто капучино, което е сладко, но едва загатнато нагарча