Пропускане към основното съдържание

Публикации

лесно намерено, лесно изгубено

Все повече се удивлявам на отношението на българите към парите. По два повода - незапомненото по народен ентусиазъм и мащаби купуване на гласове и пенсионерските измами по телефона. Две напълно разнородни явления, разкриващи две напълно разнородни склонности - жива е както нагласата да вземеш малко "аванта", да се сдобиеш с нещо без грам усилие, дори срещу гласа си като едно от малкото граждански средства за натиск, така и изначалната и невъзможна за проумяване доверчивост към непознати, дори когато става дума за даване на много пари. Поредната телефонна кампания извади от джобовете на пловдивските пенсионери доста скътани пари. След врачанската серия , мними роднини продължават да правят телефонни удари в Бургас. Хората дават, въпреки абсурдните постановки "адвокати" и "следователи" да ги чакат по гари и да им звънят лично на вратите. Емоцията избива, разумът заспива, когато звънне някой "близък" и... даже гласът не буди съмнение. На жертвата

правата върху локума

Харесвам земните измерения на европейския съюз. Цветните, малки, народопсихологически символи, с които се съизмерва европейското битие. За нас това бяха ракията, баничките и шкембе чорбата. Но откъм Кипър ликуват заради локума. Изтекли били сроковете за оспорване на "бащинството" над локума и занапред щял да се нарича "кипърски". Напомня се, че рекордът за най-голямо парче локум, регистрирано в Книгата на Гинес, също бил кипърски. Преди 3 години 35 сладкари изваяли 2718 килограмово парче от два и половина тона захар, 350 килограма олио и 150 кг бадеми. По повод това , че Кипър мина едни гърди напред с локума "Стандарт" пише: "Кипър открадна локума от Турция", а електронният вестник "За града" находчиво отбелязва, че "В ЕС и локумът няма да е турски". Малко от теорията на локума тук . А тези шарени кубчета, целите в кокос и ядки, по улиците на сергии, ги помня от ранните години на демокрацията, когато на морето продавачите на

самите краища на европейската идея

Това е колона от барабани от бронз. Макет на истински барабани. В тъмното просветва екран и на две стени започва да трепка картина от непозната част на Турция. Не вярвайте само на политиците, когато изричат "европейската идея". Двама наши художници, единият работи в Лондон, другият в Ню Йорк, "носят" в картина и звук образа на едно място на "самите краища на европейската идея". Ергин Чавушоглу и Константин Божанов са заснели петима пътуващи музиканти-роми от малкия граничен град Кешан в Турция. Поканили ги да изберат, всеки поотделно, идеалното място, където да зазвучи характерен фолклорен инструмент. Стара тухларна фабрика, сюрреалистична детска площадка с разпадащи се люлки, гълъбарник, спалня в ромска къща. Проект без политическа рамка, по-скоро документална импресия. Докато слущате музиката и наблюдавате изпълнението на всеки от петимата на единия екран, на другия "тръгвате" из прашните улички на Кешан и околността. "Героите" са св

контрольорите на задушница

" Масови контрольорски хайки в градския транспорт на София за Задушница". Е, на това му викам заглавие. И подход на институция към традицията. "Дивечът" в транспорта срещу хайките. Поводът не е футболен мач, не са избори със "засилено полицейско присъствие" заради масовата дивотия с купуването на гласове, а... Задушница. Контрольорите щели да ходят в екипи. Те и сега го правят. Не че има особен ефект. Продължава да битува безсмислицата или по-скоро симулацията на контрол в два варианта: ВАРИАНТ ПЪРВИ: "Къде ви е билета?" "Ами, нямам" "Следващият път си продупчете." ВАРИАНТ ВТОРИ: Твърде натуралистичен за описание, но завършва със сваляне на нередовния от возилото или с поражението на контрольора, който след яка караница, в която се включват съвестни граждани-пътници, вдига ръце и напуска "тепиха". Кого плашат тези от "Градския транспорт"? Чии нерви ще се опъват утре - на тръгналите към гробищата? Безумно е

Амстердам