Бележки на Яна Боянова

Все повече се удивлявам на отношението на българите към парите. По два повода - незапомненото по народен ентусиазъм и мащаби купуване на гласове и пенсионерските измами по телефона. Две напълно разнородни явления, разкриващи две напълно разнородни склонности - жива е както нагласата да вземеш малко "аванта", да се сдобиеш с нещо без грам усилие, дори срещу гласа си като едно от малкото граждански средства за натиск, така и изначалната и невъзможна за проумяване доверчивост към непознати, дори когато става дума за даване на много пари. Поредната телефонна кампания извади от джобовете на пловдивските пенсионери доста скътани пари. След врачанската серия , мними роднини продължават да правят телефонни удари в Бургас. Хората дават, въпреки абсурдните постановки "адвокати" и "следователи" да ги чакат по гари и да им звънят лично на вратите. Емоцията избива, разумът заспива, когато звънне някой "близък" и... даже гласът не буди съмнение. На жертвата

Харесвам земните измерения на европейския съюз. Цветните, малки, народопсихологически символи, с които се съизмерва европейското битие. За нас това бяха ракията, баничките и шкембе чорбата. Но откъм Кипър ликуват заради локума. Изтекли били сроковете за оспорване на "бащинството" над локума и занапред щял да се нарича "кипърски". Напомня се, че рекордът за най-голямо парче локум, регистрирано в Книгата на Гинес, също бил кипърски. Преди 3 години 35 сладкари изваяли 2718 килограмово парче от два и половина тона захар, 350 килограма олио и 150 кг бадеми. По повод това , че Кипър мина едни гърди напред с локума "Стандарт" пише: "Кипър открадна локума от Турция", а електронният вестник "За града" находчиво отбелязва, че "В ЕС и локумът няма да е турски". Малко от теорията на локума тук . А тези шарени кубчета, целите в кокос и ядки, по улиците на сергии, ги помня от ранните години на демокрацията, когато на морето продавачите на

Това е колона от барабани от бронз. Макет на истински барабани. В тъмното просветва екран и на две стени започва да трепка картина от непозната част на Турция. Не вярвайте само на политиците, когато изричат "европейската идея". Двама наши художници, единият работи в Лондон, другият в Ню Йорк, "носят" в картина и звук образа на едно място на "самите краища на европейската идея". Ергин Чавушоглу и Константин Божанов са заснели петима пътуващи музиканти-роми от малкия граничен град Кешан в Турция. Поканили ги да изберат, всеки поотделно, идеалното място, където да зазвучи характерен фолклорен инструмент. Стара тухларна фабрика, сюрреалистична детска площадка с разпадащи се люлки, гълъбарник, спалня в ромска къща. Проект без политическа рамка, по-скоро документална импресия. Докато слущате музиката и наблюдавате изпълнението на всеки от петимата на единия екран, на другия "тръгвате" из прашните улички на Кешан и околността. "Героите" са св

" Масови контрольорски хайки в градския транспорт на София за Задушница". Е, на това му викам заглавие. И подход на институция към традицията. "Дивечът" в транспорта срещу хайките. Поводът не е футболен мач, не са избори със "засилено полицейско присъствие" заради масовата дивотия с купуването на гласове, а... Задушница. Контрольорите щели да ходят в екипи. Те и сега го правят. Не че има особен ефект. Продължава да битува безсмислицата или по-скоро симулацията на контрол в два варианта: ВАРИАНТ ПЪРВИ: "Къде ви е билета?" "Ами, нямам" "Следващият път си продупчете." ВАРИАНТ ВТОРИ: Твърде натуралистичен за описание, но завършва със сваляне на нередовния от возилото или с поражението на контрольора, който след яка караница, в която се включват съвестни граждани-пътници, вдига ръце и напуска "тепиха". Кого плашат тези от "Градския транспорт"? Чии нерви ще се опъват утре - на тръгналите към гробищата? Безумно е