Бележки на Яна Боянова

Парк със светулки щели да правят в Италия догодина. Проект в Парка на живото изкуство в Торино. Сега там има имитации на светулки, а четири години ще "отглеждат" истински, за да изпълнят парка с онази мистична светлина, която само светулките "произвеждат ". Не знаех, че за режисьора Пиер Паоло Пазолини изчезването на светулките било преход към индустриализацията. Която ни отдели от естествените цветове, промени светлината заради автомобилните газове и заглуши щурчетата заради шума. И сега един голям град като Торино ще се опита да върне усещането за светулките. Звучи хем нежно, хем невероятно, хем измъчено. Хората все се опитват да си върнат изгубеното. Изгубеното детство - чрез непривични постъпки и хобита като възрастни. Изгубеното спокойствие - чрез екотуризма и залитане в източни практики като йога. Изгубената любов? Носталгията по изгубеното е в нас като индиго - малко ако притиснеш, все някъде се отпечатва образ...

Странно е да гледаш как катерушки на достолепната възраст "няколко десетилетия" ги нарязват за скрап. В златен октомврийски ден като днешния. Тези катерушки ги помня от едно време. Две високи кули с "топла връзка" между тях и накрая - стръмна пързалка. Истински замък, достатъчно голям, за да създава респект, когато си на ръст около метър и малко. От години това място изглеждаше много зле. Западен парк, по пътя към Люлин. Разклатени, нестабилни, разпадащи се, сериозно проядени от ръжда катерушки си доизживяваха времето, заплашвайки всички дребосъци, които играят около тях. Сега обаче, вероятно предизборно, част от здравите са боядисани, добавят им още четвърт живот, а другите направо ги нарязаха с флекс. И дори ги натовариха на камион, не ги оставиха в тревата. Някога в този парк имаше истински лунапарк - с криви огледала, които те деформират безобразно, с чадърчета с течност и нарисувани спирали, виенско колело, въртележки, на които ти става лошо и стрелбища, където

Вижте този човек. Има осанка на лидер още от младини. Неотстъпчивост някаква. Когато преди години се появиха първите му снимки с кимоно на тепиха, беше хем любопитно, хем сензационно, хем пикантно. Политическият pr не беше толкова нагъл. Днес да си политик с императорски замах и да имаш паралелен "различен образ", друго лице, друг стил, е просто част от ролята. И Путин разширява все повече присъствието си в "паралелните светове". Влиза в театъра. Все си мислех, че светските списания и биографичните четива са достатъчни за прелъстяване на публиката, но се оказва, че и театърът се поддаде на политическите преображения. Първата пиеса за руския лидер сигурно ще бъде хит. Според прогнозите, след излизането на "Ваканцията на президента" на сцена, театралният образ на Путин щял дълго да бъде популярен и актуален. Авторите изучавали речите и публичните изказвания на Путин, за да го мултиплицират максимално достоверно. Умишлено бил търсен образа на супергероя, ко

В центъра на Берковица има един полукръг от ниски, стари еврейски сгради. Дори там, където използват партера за кафенета и магазини, не са сменяли олющената, с помътнял бял цвят дървена дограма. Пак в центъра има два блока с непокътнати от времето релефи - освен Ленин и Благоев, ги има и Г. Димитров и Т. Живков. "Скара Сталин" е в отбивката за Клисурския манастир. Собственикът се казва Сталин и има собствени развъдници за риба. Точно над тях минава високоволтов далекопровод, заради който Сталин си има разправии с властта. Казват, че при него са най-вкусните кебапчета в Северозападна България. Е дно време в Берковица започнали да правят малиново вино. В технологичните тайни бил замесен отново евреин, а дълги години виното било популярно и изнасяно в Съюза. Сега местен родолюбец и чешит, учител по рисуване, е сред малкото, които си правят малинова ракия и се опитва да поддържа малинови масиви. Миналият месец градът се сдоби с "Дървото на живота". В неговите ниши са

Музеят в Чипровци. Там разказват как килимите се боядисват с естествени багрила. На стената има "палитра" от цветовете, които могат да се получат от градински растения. Да, във века на химията. Прозорче на хотел в "Чипровци". Общината постегнала сградата и я продала. Сега това е най-уютно изглеждащото хотелче в този запустял и утихнал район. Сграда в Берковица. Носи аромата на минало. Малко ретро, малко тъжно. Бели перденца по прозорците и един класически надпис за аптека. Дървените фигури и лица на Ангел Паунов от Вършец. Продава ги на паркинга на Клисурския манастир. Разглежда хората и казва, че дървото предава всякакви нюанси. Баба Люба пече червени чушки в двора на "Кръстевата къща" в Берковица. Оплаква се, че младите са до един "в Англия" и градчето е глухо. Парченце от Берковица сутрин, след дъжд. Църквата "Свето Възнесение Христово" в Чипровци, гушната на хълма, ненатрапчиво наблюдаваща. "Боробенд" от Мало Буче. Семей