Бележки на Яна Боянова

Те се разбраха . И като двама мъдреци излязоха и обясниха, че занапред ще управляват Двореца-Балчик мирно и щастливо. Ще направят една каса. Ще огледат спорните земи и ще забравят всички хули, които си обмениха по вестниците през последния месец. Утре Биолчев сваля протестния надпис от университета, а Данаилов отменя екскурзията за журналисти, която щеше да ни показва колко е зле положението в ботаническите и другите селения на софийския университет. Правилно си спомняте. Доскоро се говореше за багери и преместване на палми, за лъжлив брой на кактусите и редките видове, за безхаберие. Всяка страна очерняше с цветисти изрази другата, а прекалено емоционалните защитни речи на директора на университетските ботанически градини дори му навлякоха наказание . Но... градината с тръните и плевелите се превърна в райска. Поне днес и поне в публичните клетви на двамата преговарящи зад плътно затворени врати. След шумната полусемейна, полуинтелектуална свада, хоризонтът се избистри подозрително бъ

За пръв път на 11-ти септември не се сетих от сутринта за онзи 11-ти септември. За пръв път ми се струва толкова далече - утихнал дори в спомените, не само в нетрайната ни, обагрена с ежедневни апокалипсиси обща медийна памет. За пръв път днес усетих онази лекота, с която се опитваме да забравим лошите сънища. Не че не трябва да се помни. Дори бих гледала отново и отново онзи филм-мозайка на 11 режисьори, всеки от които в 11 минути беше намерил своя ъгъл към черния ден. Просто начинът, по който медиите се опитват да си го "спомнят", не ми харесва. Колективните клишета: горящите небостъргачи, замъглената от гъст дим картина и безпосочно тичащите хора - всичко това ще се превърне в толкова стереотипна представа за събитията, каквато са руските филми за войната. Днес гледа ли ви се такъв филм??? Всеки има своя "картина" от 11-ти септември, лична случка, която е запомнил заради този ден, личен "шифър" за онези безкрайно дълги часове. Има книги, има хиляди мате

Политиците в България имат един проблем, който прилича на комплекс: неубедителни са. И колкото по-неубедителни стават, толкова повече изпитват нуждата или да се показват и количествено да компенсират тази своя слабост, или... да привличат внимание с "атрактивни" ходове като да превърнеш кметските избори в маскарад на хора със странни професии. Че не им вярват на политиците е стар факт. Но че продължават да ни мислят за група слабоумни, вече е прекалено. Махам се за десет дни от София. Не ме интересуват избори, не гледам телевизия, не чета вестници. И се опитвам да погледна живота в един малък град без информационното "перде", с което започва и завършва деня ни. И какво заварвам? В софийската кметска надпревара и в сутрешните блокове изпълзяват Бригадир Аспарухов и Мартин Заимов. Чак до отегчение се стесни рамката на въображението на политическите централи. Стандартният вече, изпробван и на други избори ход да извадиш банкер за състезанието, вече е втръснал и на най-

В облачен ден Белица може да ви върне в детството. Когато светлината в стаята се смалява, продавачът на захарен памук в пазарния ден "затваря" по-рано заради дъжда, а тук-там зад мъгливи витринки на малки кафенета забелязвате и...домакински гъби, капачки за буркани и щипки за пране. Нищо, че отвън виси характерната за малките селища реклама на кафе с помпозната формула "PORTO RICO". От едната страна на градчето ехти следобеден призив за молитва от джамията. От другата - самотно и провлачено бие камбана. Църквата работи до обед, а интернет-клубът на площадчето под нея - целодневно. За два дни в Белица видяхме една сватба и голям дъжд. Обещах на една баба да й пратя по пощата снимки на джамията. Откъм Семково табелата е тази. Но откъм основния път Велинград-Благоевград върху табелата "БЕЛИЦА" ви посреща не кой да е, а избелелият образ на Б.Б. Онзи плакат в едър план, който висеше на всяка втора витрина. Иначе в Белица витрините на "магазините от едно в

До общината във Велинград денонощно "мисли" тази каменна жена