22 май, 2011

молитвата - начин на употреба

Призивите за молитва ми действат успокояващо. Не ме плашат другостта и непознатото, молитвата е молитва на какъвто и да е език, на каквото и да е място, под булото на която и да е вяра. Щастлива съм, че в България, кръстосала пътищата на много вери и молитви като невидимо сливащите се линии на ръката, църковните камбани и напевите от минаретата не си пречат едни на други и не враждуват. Че на окъсаната ни балканска черга има място и за едните и за другите молитви. Докато не се появи някой политически злодей, който да впрегне религията в немощната си каручка и да я засили по нанадолнището на скандала, че и на войната, помним балканското близко минало. И така да понатрупа подкрепа. Само че нашенският злодей с побелели коси и черна тениска с надпис "Атака", със солиден стаж по площадите на прехода, отдавна е престанал да разбира, че линиите на разделението умориха и отвратиха хората. И пали ли пали - омраза, слухове, чужди знамена, молитвени килимчета. Подписките за премахване на новините на турски език от националния ефир явно се оказаха слаба ракия за мозъчния тръст на "Атака" и оттам решиха да опънат нервите на вярващи и невярващи като поднесат по-радикална и пикантна история, която медиите с готовност да нарекат "кървави сблъсъци" и "кървав бой", а терминологията на терора и екстремалното да се завърти и в чуждите онлайн издания. Какво по-удобно от високоговорителите на джамията в центъра на София, с които хората са свикнали отдавна и какъв по-подходящ повод от петъчната молитва, за да убедиш и западните общества, че на Балканите сме си луди за връзване и с нашите тесногръди разбирания и осакатени ценности една демокрация не можем да понесем и износим. Какво тръпка, какво "дежа вю", тези на Балканите очевидно никога, ама никога не си взимат поуки от историята...

Петъчната разправия пред софийската джамия показва колко е далече от реалността белокосият герой. Колко малко хора ще нахъса с омръзналите ни провокативни и грозни сценарии. Колко измислена за публиката ще се окаже битката на "родолюбците", криещи се зад свещения глас на Борис Христов, с босите мюсюлмани, коленичили на тротоара за петъчната си молитва, заради теснотията на единствената им софийска джамия. Цветята на оградата на джамията, поставени днес от християни, които се извиняват за чужди безумия, са най-хубавото доказателство, че хора като Волен Сидеров си заминават с пътническия политически влак, а посланията им попадат в общия политически отпадък на прехода, който се надявам да не рециклираме.

снимки: личен архив