26 октомври, 2010

бил гейтс и боклуците

Ех, ако Бил Гейтс можеше да обиколи малко софийските улици...Не централните, а кварталните...
Нямаше да повярва, че в тази боклучена среда растат и набират скорост българските компютърни таланти. Нали все още сме добре с високотехнологичните специалисти - даже "Хюлет Пакард" разкри в България свой център, а премиерът се похвали, че сме размазали конкуренцията на 30 държави. На жълтите павета...всичко е спокойно, уверяват ни, че всичко е наред. Но като изключа телевизора, виждам това:

И все повече ставам привърженик на тезата за паралелните светове, които обитаваме в тази държава. Светът на говоренето и реалният свят, светът на хвалбите, че изплуваме от блатото и гледката пред очите ни сутрин, когато излизаме на работа.

Не мога да повярвам, че затъваме в едни и същи "боклуци" за пореден път. Че за пореден път тази битова криза владее улиците ни. Че някой някъде ПАК не си е свършил работата, за да валят тези "водопади" от боклуци вече дни наред.

Не мога да повярвам, че не ни пука, че свикваме с мръсотията и безотговорността. Че сме приели за нормално ТОВА да е пред очите ни, въпреки платените данъци.

Съвсем наскоро в София имаше Архитектурна седмица. И един млад архитект обясняваше в сутрешен блок колко е важно как изглеждат нещата около нас. Колко е важно не само за възприятията, културата, навиците ни, но и за трайните образи, които създаваме в публичната среда, които ще наследят децата ни. Защото човешкото обкръжение възпитава подсъзнателно, подтиква те да създаваш по-хармонични и красиви неща или те научава да живуркаш в калта, без да си представяш, че е възможно да е по-хубаво. Ето това се случва при нас, докато другите държави се хвалят какви чудеса са измислили и построили. Ние палим кофи и правим от тях паметници на мръсотията.



Бил Гейтс е графити-творение на оградата на квартално училище. В което вероятно учат негови фенове. От другата страна на училището са заснетите кофи. Феновете след време ще предпочетат по-китни и подредени улици и общества, където подобни случки като този боклучен блог-"репортаж" просто са невъзможни. Не гледайте Неапол и че там историята с боклуците също пак се повтаря. Гледайте страните, в които заради подобни гледки хвърчат кметски оставки...


Как ми се иска светът на момчетата, които са нарисували Бил Гейтс да не е този с боклуците. Как ми се иска боклуците да са просто графити.

снимки: личен архив

14 октомври, 2010

за лютеницата и палатите

Откакто свят светува едни живеят и оцеляват от буркани и домашни рецепти срещу кризи всякакви, а други не се интересуват нито от бурканите, нито от кризите, защото са над тези неща.
Тези дни показваха как много хора се върнали към домашното производство на консерви, защото купените отново им идвали прекалено скъпо. На този фон развеселяват хеликоптерните кадри на данъчните над т.нар. богаташки имения, които обиколиха всички емисии и коментарни предавания. И аз, като главния архитект на София, се изненадах от видяното. Честно. Минавала съм няколко пъти покрай по-големи и луксозни къщуря из южната дъга, но гледката от въздуха си струва. Кара човек да преоцени представите си за лукса в тази сива страна. За беззаконието също. Отрезвява.
Сега покрай незаконните, вероятно в един кюп ще попаднат и читавите собственици на имения, които си плащат на държавата, но така е - за бедните народни маси всяка подобна придобивка си изглежда с единия крак отвъд закона и мръсна работа. Не че на притежателите на законните палати им пука. Просто временно ще гледат къщите си по тв екраните и после данданията ще утихне.
Какво ще правят хитреците, които години наред си обитавали безкрайните имения, без даже да им е хрумнало да спазят правилата? Ще звънят на влиятелни хора и приятели, ще бутат нови рушвети, някои вероятно ще си платят всичко, за да ги оставят на мира, други ще се хванат на адвокатското хоро в надцакването на държавата чрез всички възможни законови средства...
В съзнанието на т.нар. масов избирател обаче тези гледки ще останат задълго. Задълго ще се явяват в мисълта на всеки нормален човек, който от работа няма време да си види семейството, затънал в дългове и кредити било за да плати образованието на децата, било да купи 12-годишна кола на старо, било да държи малкия си бизнес с глава над водата поне още месец-два.. Защото проблемът не е "този как го има това, а аз не". Ако всички обитавахме имения с басейни и два-три джипа в гаража, светът отдавна нямаше да го има, или щеше да е прекалено скучен.

Проблемът на тази бедна, обругана, опърпана и обрулена не само от прехода насам държава е, че беззаконията са повече от санитарния максимум. Те са битие, лайфстайл. Докато в уредените, замогнали се общества жизненото равнище се вдига заедно с увеличаването на обществените блага, ползвани от всички, у нас луксът е самозадоволяващ се и самовъзпроизвеждащ се, без в публичното пространство да е видимо и минимално подобрение на начина НИ на живот.
С калпавите си пътища, олющени сгради, грохнали стари заводи, мръсни, едва кретащи автобуси, опустели нивя и села, продънено и подкупно здравеопазване и отчаяно възрожденско образование тази страна няма скоро да заприлича на нито една от читавите държави, в чийто клуб ни приеха през 2007-ва. Луксът още дълго ще бъде заобиколен от кал като в третия свят. Това е тъжното и безнадеждното в целия пейзаж.

Ако държавата през последните 20 години беше поне малко пореформирана, ако парите НИ не изтичаха непрекъснато през законовите пролуки, вратички, прозорчета и капандури, ако икономиката на регионите беше по-мъдро управлявана, ако "нашите момчета" не бяха ровили, приватизирали, изнасяли, съсипвали родния капитал...щяхме да имаме малко по-спретната публична среда и повечко доходи в джоба си. Щяхме да живеем по-лесно, да си позволяваме повече благинки и кадрите на данъчните нямаше да ни направят чак такова впечатление.
Сега публичният ни БГ образ ще продължамва да буди недоумение у чужденците и у нас самите. Толкова скъпи коли и имения на фона на общата сивота. Толкова "неинформирани" местни управници и чиновници, които "не знаят" какви безобразия се вършат из подопечните им географски ширини. Толкова лицемерни политици, които сега започват да "взимат мерки" срещу прожектираните по телевизора строителни наглости...
И толкова дребни човешки тревоги как ще се живее още една зима без парно. Нищо, нали има поне домашна лютеница.