23 април, 2008

аномалии

Вчера вечерях със стара приятелка, която ме извести, че отива да работи в Брюксел. Поне за година, а после - "според зависи". От дума на дума стана ясно, че моят ден започва с огромно чаша кафе и сутрешните ТВ блокове, за да съм в час отрано с всички скандали и текущи линии на напрежение, защото работата ми е такава, защото така свикнах, защото имам време да погледам, докато го изпия това огромно кафе. И тогава тя ми каза, че изобщо не следи нещата, не знае какъв е Куйович, не е разбрала защо Румен Петков си е отишъл, не е чула за никакви стенограми, дето уж ги четеше целокупният народ... А аз си помислих, че вероятно много "нормални хора" с нормална работа, нормални доходи и нормално мислене също не знаят. Нищо че в последните два месеца този топ-сюжет с МВР, с който заклинателите на "кризата в държавността" почти закриха държавата, беше водещ от сутрин до вечер. Всяка сутрин се будех със сериала "Куйович-Илиев-Запалката". Докато не срещнах един средностатистически пример за липса на интерес към целия политико-полицейско-медиен гювеч от имена, разкрития, секретни срещи, снимки и прочие вълнуващи подробности.
Днес чух с ушите си как Бойко Борисов дава акъл и морални съвети на Гълъбин Боевски как да си гледа сина, за да не го гръмне и как му говори за напрежението между тях, след като каза два-три съвета и на учителките. Припомних си и репликата за "тишината в спалнята"... И тя като много други реплики в българския обществен живот бе преживяна с насмешка, но не и с отхвърляне.
Живеем си като в латино сериал с агенти, подслушвания, роднински далавери във властта, през два часа ни осведомяват за здравето на великите подсъдими "Маргини", Вальо Топлото, припадащия Иван Иванов... И като стане някой инцидент, кметът като истински шериф раздава на населението и на участниците в бойните действия съвети. Така прави и американският посланик. И той от време на време ни навиква за ниския морал. По комшийски като от близкия двор. На български и по български. Пътно-полицейските шефове пък ни укоряват, че сме се разпасали на пътя. "Ядат и пият, качват се на колите и убиват деца. Всеки се страхува да не хване грип, а от ставащото на пътя - не". В парламента неотдавна говориха за "чисти крака" и "юрган с бълхи".
Всичко е много емоционално. Домашно емоционално. Сякаш няма прегради частно-публично. Политическо-интимно. Тайно-явно. Медийно-лично. Всеки дава съвети на другите, ако може - в медиите. Както отбеляза един говорящ по радиото тези дни: "само който не е хванал микрофона, той не се е изказал".... Живеем сред твърде нехигиенично говорене. Не е нормално всичко да прилича на голяма ориенталска махала, в която само прането на съседа пречи да видиш какво става отсреща. Не е нормално махленският език да е доминиращ в медиите. И по махленски да се размахват секретни документи наляво и надясно. Не е нормално и да ни прожектират задкулисния живот на idol-ите. И тиражът на "Уикенд" да е толкова висок.
Впечатлена съм, че срещнах човек, на който му е все едно за Куйович-Муйович-Уйович и Маджо. Че лекарка-блогър взе наградата за поезия "Южна пролет". Че в затънтени странджански селца си спретват старите църкви за Великден. Че археолозите и реставраторите в НИМ вадят изключително интересни експонати в изложбата "Непоказвани съкровища". Че встрани от Голямото Говорене, по Големите Скандали, се случват нормални неща. Иначе щяхме да останем без въздух от аномалии.

7 коментара:

GaN каза...

Същото чувство го изпитах аз с баща ми, когато се помъчих да поговоря с него за ставащото в България. Той горкия работи от сутрин до вечер и няма време да гледа новини или да се информира по друг начин и по едно време направо му завидях :)

Честно казано, като четох статията ти и мислейки си за баща ми, си мисля, че точно такива хора, които си вършат работата и правят нещо (а всеки, който гради поотделно, на практика гради част от цялото на обществото), и не грабват микрофона да дават съвети или да се изтъкват, всъщност наистина тези хора успяват бавно да помръдват държавата ни в малко по-добра посока.

Разбира се, не трябва да се изпада в крайности. Трябва да има и обществени фигури, но тук се намесва "хигенизирането на говоренето", което споменаваш.

Но аз винаги съм твърдял едно нещо, колкото и инфантилно да звучи - докато не се завъртят поколенията и напред не излязат хора, нямали никакъв "пряк досег" със социализма "обществената сфера" няма да се оправи :)

яна боянова каза...

Съгласна съм с всичко до последното изречение. Много хубав пример - този с баща ти.
Единственото, което според мен не е така - е намесата на социализма. Не е само въпрос на поколения, а на географски ширини, понятия за публичност, понятия за етика, когато си на власт... Това няма нищо общо със социализма:)

GaN каза...

Възражението ти към аргумента ми за "социализираните хора" ;) се оборва със самото него :)

По мое скромно мнение (не държа да съм прав) точно манталитета и границата му на промяна просто се засича с поколенията имали някакъв досег с предишната система и настоящите. Вярвам ще се съгласиш, че социализма (или тоталитаризма - който както иска да го нарича) е довел до много изкривявания (положителни и отрицателни) на манталитета (да не говорим за изтрепания различно мислещ елит). Според мен трябват хора "чисти" от това, независимо дали са били деца (съзнателни, разбира се), младежи или възрастни. Това е моята проста теза, която трудно мога да защитя :) но така ги виждам нещата.

Конкретен пример - "юпитата" на царя. За мен една от основните причини да не се справят и те да почнат да крадат и т.н. въпреки западното си образование и именно връзката им със "социализма" :)

Трудно ми е да го обясня. Надявам се ме разбираш какво имам предвид :)

Александър Кръстев каза...

Това за социализма е и моя теза. Обичам да я застъпвам най-вече когато социолозите дадат стълбчетата с резултатите от възрастовата група 65+.
Въпреки че никой не може да избяга от миналото. А и не трябва. И ако аз и ти, Янка, а и другите като нас се чувстват обременени от това, че улавят цялата информация, която лети в инфопространството... Ами, мисля, че сами сме си избрали да носим този кръст.
Иначе "Нищий духом" е най-блажен...
http://litera.hit.bg/dalchev/nduhom.htm

яна боянова каза...

Изборът си е избор, въпросът е да не забравяме да се оглеждаме и около себе си, и дори в малко по-далечния и по-глухия живот извън софийския, защото прочитът на събитията там е друг. А и хората, които си съграждат тихичко нещо, извън големите новини, които все по-рядко четат вестници или все по-рядко гласуват, също са ценни гледни точки, не само по време н аизбори, когато ги гълчим че не проявявали "гражданска позиция"...

Yana каза...

Ние с тебе нямаше ли да се возим на един тролей...? Или поне да пием горещ шоколад в Toba&Co?

яна боянова каза...

@ Yana,
гони ме чувство за вина, че не направих репортаж за тролея:( Всеки път като се кача, се сещам за това неизпълнено пред мен си обещание... Слушах те по радиото след наградата "Южна пролет", зарадвах се:) Шоколадът звучи по-реално от тролея, а?