аномалии

Вчера вечерях със стара приятелка, която ме извести, че отива да работи в Брюксел. Поне за година, а после - "според зависи". От дума на дума стана ясно, че моят ден започва с огромно чаша кафе и сутрешните ТВ блокове, за да съм в час отрано с всички скандали и текущи линии на напрежение, защото работата ми е такава, защото така свикнах, защото имам време да погледам, докато го изпия това огромно кафе. И тогава тя ми каза, че изобщо не следи нещата, не знае какъв е Куйович, не е разбрала защо Румен Петков си е отишъл, не е чула за никакви стенограми, дето уж ги четеше целокупният народ... А аз си помислих, че вероятно много "нормални хора" с нормална работа, нормални доходи и нормално мислене също не знаят. Нищо че в последните два месеца този топ-сюжет с МВР, с който заклинателите на "кризата в държавността" почти закриха държавата, беше водещ от сутрин до вечер. Всяка сутрин се будех със сериала "Куйович-Илиев-Запалката". Докато не срещнах един средностатистически пример за липса на интерес към целия политико-полицейско-медиен гювеч от имена, разкрития, секретни срещи, снимки и прочие вълнуващи подробности.
Днес чух с ушите си как Бойко Борисов дава акъл и морални съвети на Гълъбин Боевски как да си гледа сина, за да не го гръмне и как му говори за напрежението между тях, след като каза два-три съвета и на учителките. Припомних си и репликата за "тишината в спалнята"... И тя като много други реплики в българския обществен живот бе преживяна с насмешка, но не и с отхвърляне.
Живеем си като в латино сериал с агенти, подслушвания, роднински далавери във властта, през два часа ни осведомяват за здравето на великите подсъдими "Маргини", Вальо Топлото, припадащия Иван Иванов... И като стане някой инцидент, кметът като истински шериф раздава на населението и на участниците в бойните действия съвети. Така прави и американският посланик. И той от време на време ни навиква за ниския морал. По комшийски като от близкия двор. На български и по български. Пътно-полицейските шефове пък ни укоряват, че сме се разпасали на пътя. "Ядат и пият, качват се на колите и убиват деца. Всеки се страхува да не хване грип, а от ставащото на пътя - не". В парламента неотдавна говориха за "чисти крака" и "юрган с бълхи".
Всичко е много емоционално. Домашно емоционално. Сякаш няма прегради частно-публично. Политическо-интимно. Тайно-явно. Медийно-лично. Всеки дава съвети на другите, ако може - в медиите. Както отбеляза един говорящ по радиото тези дни: "само който не е хванал микрофона, той не се е изказал".... Живеем сред твърде нехигиенично говорене. Не е нормално всичко да прилича на голяма ориенталска махала, в която само прането на съседа пречи да видиш какво става отсреща. Не е нормално махленският език да е доминиращ в медиите. И по махленски да се размахват секретни документи наляво и надясно. Не е нормално и да ни прожектират задкулисния живот на idol-ите. И тиражът на "Уикенд" да е толкова висок.
Впечатлена съм, че срещнах човек, на който му е все едно за Куйович-Муйович-Уйович и Маджо. Че лекарка-блогър взе наградата за поезия "Южна пролет". Че в затънтени странджански селца си спретват старите църкви за Великден. Че археолозите и реставраторите в НИМ вадят изключително интересни експонати в изложбата "Непоказвани съкровища". Че встрани от Голямото Говорене, по Големите Скандали, се случват нормални неща. Иначе щяхме да останем без въздух от аномалии.