27 март, 2008

приказка за вятър и запалка

Думите на последната седмица са две: вятър и запалка.
Първо беше ураганният Вятър. Изпочупи по мартенски покриви, повали дървета и билбордове, разпиля боклуците и... утихна. За да светне пламъчето на... Запалката.
Силният вятър се пренесе от улицата зад дебелите врати на вътрешната комисия в парламента. И се развилня там. Набразди повърхността и на сутрешните телевизионни води, където въртележката на генералите роди поредните серии от МВР-трилъра "Куйович - Иван Иванов - Илия Илиев". От тъмното се появиха още имена: безспорно действието се нуждае от нови герои, за да не започне публиката да придремва. Появи се Справката, подсетила ни, че мутренският речник на 90-те е жив. И трябваше някой да светне. Да освети още малко ъглите на сцената. Какво, ако не Запалка?
Появи се и снимка. И интрига за ъгъла на снимане. Кой е снимал? Ама вие още ли гледате филми по телевизията? Този не ви ли харесва повече? Една снимка може да бъде отнесена от вятъра на забравата, ако лавината от кални факти набъбне. Една снимка може и лесно да изгори. На теория изгарят и образите върху нея. Но една снимка, закачена на простора на изборите, може да се ветрее на вятъра и месеци наред. Зависи.
Замислете се: Запалката пали и спирт, а толкова много алкохолно-бандеролни интереси се намесиха в пиесата. Отдалече мирише на спирт. Има какво да гори.
...Имало едни Братя, които не били братя. Те се срещали със Запалката. Но някои Генерали разказали това. Друг Генерал бил прибран и скрит от комисии и медии, за да не лумне още по-силен огън от Запалката. И задуха политически вятър. В платната на опозицията разбира се. Тя се отърси от първоначалната плахост на сцената и се провикна по-силно: има ли някой там? Има ли вярваща публика в салона или публиката погнусена започва да си излиза?
Ветровете напролет са различни. Някой друг Вятър може да угаси Запалката. И отново да настане мрак. Интересните случки от последната седмица да влязат в тефтерите на Прехода, а Тройната лодка да преплува, клатушкайки се, последната предизборна година. Но може и толкова силно да задуха, че да обърне лодката и всички да се издавят. Знам ли.
Имаше една хубава реплика на края на филма "Хавана". "Седя облегнат на стената, с лице към вратата... Може Някой неочаквано да влезе. Все пак това е страна на урагани..." Но, както и с горния сюжет, трябва да сте гледали филма, за да я разберете.

P.S. Появи се и Кибрит, но за него - отделна приказка.

Няма коментари: