18 март, 2008

ритуалното черногледство

Само за последните две седмици:

-педофил уби момиче в центъра на Трън
-разхвърчаха се отломки от историята с овъгления влак край Червен бряг
-шеф в ГДБОП бе обкован с белезници
-замириса на кражби в САПАРД
-заместник-министър си легна Феим, а го събудиха Петър
-доцент от "Съдебна медицина" бе уличен в търговия с органи
-деца хапнаха от отрова за мишки, а друго дете скочи от третия етаж
-спасиха самоубийца, тръгнала да се хвърля от балкон с детето си
-джип прегази момченце в центъра на София
-питбули нахапаха дете и възрастен мъж
-почтен и тих гражданин отстреля жена си, сестра й, рани сина си и побегна...

Дали сюжетите стигат, за да има всеки ден по един кратък филм на ужаса, погнусата, безизходицата, в която затънаха "новините"? Всяка скандална брънка прераства безпощадно в сериал. Всеки пореден скандал изглажда като валяк предишните.
Преди дни, срещайки се с една преводачка от френски, докато чакаме госта от Африка, си говорим за събуждането с черната серия. "Вече се будя в четири сутринта с ей такава топка в стомаха, стяга ме, напрегнато ми е, без да знам защо. Сякаш съм в постоянно очакване да се случи нещо лошо", казва ми жената. А чакаме африканец, който свири на традиционни инструменти, разказва за племена, села, вождове и магически птици. Който се среща със софийските ученици бос, в широки шарени дрехи, понесъл мъдростта на един свят, в който вероятно има достатъчно лоши новини, но по-малко медии, които да ги дъвчат. Човек, който напомня, че пред големите катаклизми "сме много малки", че заставайки дори срещу обикновена планина, трябва да се сетим колко сме малки....Дали сутрешните титани-участници в праймтайма си задават въпроса "колко сме малки"?

Досадно ми е да пиша за това през месец, но е факт. Почти няма ден, в който телевизорът като сутрешен оракул да не извести, или прогнозира, или изрови ако не настояща, то бъдеща драма. Ако не са хора с редки болести, ще са общински далавери. Ако не е заловен с подкуп лекар, ще е заплаха да ни спрат тока. Ако не е някой чиновнически скандал, ще е поредният агент. Ако не е пролетното напрежение пред наводнения, ще е международното положение....

Българинът полудявал. Периодично, с катранено черни големи букви, вестникарите възвестяват масовата лудост в цифри, психолозите говорят "за стреса и прехода" като отключващите агресия фактори. Някой би казал, че и да не търсиш лошите събития, те сами идват. Подреждат се в чакалнята на телевизионното студио, витаят послушно в ефира, чакат си реда да ги видиш, чуеш, прочетеш за "добро утро". От това медиите се хранели. А че все повече тази храна прилича на мърша, че на 50 километра от пъстрите сутрешни студиа животът има други измерения, на кого му пука. Важното е да се живее екстремално, медийният живот да е пълен с адреналин, с нередности, с нелепости. Хранителна среда.

Очаквам да се случат две неща:
- екстрасенсите и наблюдаващите небето да обяснят, че сме в черна дупка за дълъг период от време
- да оформя следващата анкета: "Кога очаквате добрата новина" с възможни отговори: следващата седмица, догодина, няма такава

2 коментара:

Bloodymirova каза...

Затова не гледам телевизия и избягвам да чета новини. Може да е заравяне на главата в пясъка, ама поне спя по-спокойно. Незнанието е блаженство, дето се вика. Не ми трябва да живея в страх.

яна боянова каза...

А казваха, че "информираният човек е спасен човек":(