08 март, 2008

зюмбюл или фрезии?

И така, 8-ми март. Нито е да го празнуваш, нито да се правиш, че не го забелязваш. Защото все някъде ще се намери някой, който с лицемерна ретро гордост да ти го честити. Едно време беше друго. Събирахме стотинки,
за да купим на майка ни някоя шнола, лак за нокти или нещо дребничко, а за бабите - по някой нов тиган. Зюмбюл или фрезии? Това са осмомартенските аромати. А майките на този ден винаги бяха красиви. По онзи начин, по който майките-другарки успяваха - класическа хубост, рокля, без да пазаруват в МОЛ-а, с обувките от миналата година. Не днешната раздърпана, малко хулиганска, тинейджърски проблясваща красота на кльощавите майки с дънки с ниска талия или неестествен от солариумите тен:)
Демокрацията превърна осми март в странна дата. В студентските години се празнуваше, но се знае, че студентите празнуват и без повод. Цветарите започчнаха да удрят кьоравото на този ден, възползвайки се от страхопочитанието на мъжете. Задължителният букет в мъжката ръка е хем представителна, хем безумна гледка. Един ден в годината, в който да забележим по този начин жената до себе си. Кошмар. Прекрасно е, че тази година осми март е неработен ден, защото и служебните карамфили от колегите са си фасаден жест. Да идеш на торта и кафе с приятелка - виж това може. Там я няма суматохата "ама аз те уважавам". Обикновена женска среща - малко клюки, малко сълзи, малко надежди.

Няма коментари: