04 март, 2008

ръждясалото "оставка"

Властта в България винаги е "готова да подаде оставка". Сериозно. Така се получава след всеки гаф, инцидент, разкрита далавера. Властта е готова, АКО... Тук вече следва едно размазване на "пейзажа" - личности, причини, разследване, медийно буксуване на термините "вина", "отговорност" и морал. Толкова колебливо и отблъскващо, че дори след време героят с потенциалната оставка да я хвърли на масата, ефектът вече е отминал. Като да играеш велик монолог, след като публиката си е тръгнала и техниците са изгасили осветлението в залата.
Така поредният властимащ, "готов да подаде оставка", се оказа транспортният министър след трагедията с влака. Евентуално, ако, когато и т.н. той ще подаде оставка. Червеният хор отзад пък приглася, че това не било нужно, не било уместно и т. н. Оставката като сериозно политическо самонаказание, у нас е абсолютно виртуална тема. До оставки почти не се стига - обикновено минаваме с мъмрене или... възстановяване на работа, след като съдът не докаже прегрешенията/справка Делян Пеевски/.
При изписване на ключови думи "готов да подам оставка" търсачката вади дълга върволица имена: Богомил Бонев, Мехмед Дикме, Бойко Великов, Веселин Близнаков, Христо Лачев, Петър Стоянов, Пламен Орешарски... Много са. Да помните толкова много оставки? Даже в нажежена до червено ситуация обществото остава слабо уверено, че хората с отговорности имат понятие за вина, усещане за провал, респект пред фактите. За морал въобще не отварям дума. Оставката в BG дори не е политическа играчка, защото не са прочели упътването за употреба. Дори онези, които обичат да казват, че ходят "с оставка в джоба" си, не го мислят сериозно. Какво да очакваш от хора, които не могат да приемат най-елементарното - да се оттеглят в подходящия момент? Как искате нещата в тази държава да вървят, след като винаги има много вини и никога вината не е на политическия човек, който държи властови лостове на някакво ниво? Понятието "оставка" у нас е хванало нелечима ръжда. Като отдавна забравена на двора под открито небе вещ. Като стар инструмент в мазето. Който вече за нищо не служи.

Няма коментари: