04 февруари, 2008

информационните терористи

"Бъдете сигурни, че ако не дай си боже, ви се случи да падате от планински връх или да потънете в морето, първите хора, които ще видите, няма да са спасителите от Малибу. Не, не. Първи ще се окажат журналистите, които вместо ръка за помощ, ще протягат микрофон или камера. Ще направят сладострастна физиономия или ще напълнят очите си с фалшиви сълзи, за да ви зададат само един въпрос: "Разкажете какво изпитвате в момента, когато сте на ръба на гибелта си? И моля ви, по-кратко, защото излъчваме директно и нямаме време." Така започва "Дневник на информационния терорист" - втората част от вулгарния, уличен, донякъде реалистичен роман на Сергей Минаев "Media Sapiens". Нямаше да пиша тази статия, ако не съвпадаше денят, в който прочетох тези редове, с деня - неделя, 3-ти февруари, в който "24 часа" под заглавието "Взривените крили нитроглицерин" публикува снимката на голия и безпомощен Георги Цеков, лежащ в нещо като вана в кабинет в "Пирогов", тук-там с кървави парчета бинт върху себе си. Сниман малко отгоре и отстрани. Без грам човешка, да не говорим за журналистическа етика. За тези, които не се сещат, Цеков бе един от "героите" в историята с взрива на химикали в уличната шахта на квартал "Хаджи Димитър". Ако съм на негово място, с излизането от болницата, завеждам граждански иск. Това е поредният случай, който разголва горчивата истина, че Етичният кодекс на българските медии е само небрежно разписана от шефовете на десетки "водещи" медии жалко парче хартия, която стои като линк на сайтовете им, реално заобикаляща десетки житейски случки и хипотези. За конституцията изобщо не ми се споменава, защото в редица случаи журналистически е оправдано заснемането на хора без тяхно знание, но в ситуации на бедствия, животозастрашаващи случки, смърт, подобна наглост и отричане на личното пространство на жертвите и техните близки е тотално безобразие. Щях да забравя - статията в "24" подробно цитира обяснения на пазачи и зяпачи как са събирали "...частите й /на загиналата Лидия Цекова - бел. моя/цялата нощ. Сваляха парчета от дърветата и оградите, но главата и ръцете от китките надолу не ги намериха. Уличните кучета обикалят от сутринта, ровят, кръвта ги привлича." Евала. Това се казва журналистика от мястото на събитието, от натура, примитивна, първосигнална и кръвожадна. Чак Минаев ми се струва скромен и с бедна фантазия.

Няма коментари: