31 януари, 2008

VIP

Интересна седмица. Знакови дела със "знакови" присъди - Индиго, Стависки, Митьо Очите. Изоставеният, никому известен допреди няколко дни Дамян в снежния безкрай. Шум на метал и недоволни гласища от стоманения и очевидно безстопанствен "гигант" Кремиковци. Загадъчната поява на двама загадъчни мъже: Прамод Митал и Константин Жеваго/не Живаго/ за часове в България, по разни кабинети. Отново културологично-философският и най-вече обществен спор за религията в училище. Намалиха заплатата на Кушлев на 2 226 лв. И като една вълнуваща поанта, както обичат да казват учителите по литература, "сървайвърът с президентския самолет" над Азорските острови, където врели и кипели в медийния казан мъже като Тошо Тошев и Борислав Зюмбюлев/ от ВАЦ-овата медийна група/ се държали като деца във въздуха и скришом предавали по мобилните си телефони небесната драма на властта, кръжаща над островите. Сутрешните блокове се разтопиха от удоволствие - в тази история има всичко - ВИП персони, съспенс, неизвестност, технически подробности, уплашени хора...Разказват кой носел уиски, кой успокоявал пътуващите, как пилотите разглеждали стара техническа схема да открият повредите, всеки малък детайл е обрисуван в десетки версии. Как се бил държал президентът в тази криза, пита Бареков. Мъжки ли, за да сме знаели дали ще ни е опора в трудни времена?!?!
В същото време изплува една съвсем не по-слаба като емоции и безизходица история, но с далеч не толкова коментирани герои, от бързо заглъхващите и обречени истории: силистренският театър, един от най-големите в страната, бере душа, студува, пътува с разкъртени автобуси на турнета, сградата му се пали... Изобщо, да се чудиш как го има още. Директорът разказва как вкочанени от студ актьорите слизали от автобуса, за да играят някъде. И се били заканили да се махат, да работят друго, а той ги убеждавал да останат, че премиера се задава, за честта на професията, демек... Абе, на кой му пука за някакви театрали от ветровитата Силистра, бе? Президентът не можа да стигне до Мексико. Тренчев облече маскировъчните дрехи във военно-зелено като през 90-та и излезе с лулата под синдикалните знамена на металурзите. Шампионът Стависки бе пощаден от съда. Тошо Тошев изпълнява "мисията" си да информира дори в критична ситуация и за него правилата не важат. Не виждате ли невидимата линия на правилата за нормалните и правилата за привилегированите? На историите за известните и историите за анонимните? Усещате ли медийното вълнение, когато се завърти история за известно лице? Ще сравните ли патоса на въпросите за оцеляването на президента над Азорските острови, с патоса, когато изчезнаха моряците от "Ванеса"? Усещате ли разликата, както се казваше в една реклама...

7 коментара:

GaN каза...

Наистина, като се замисли човек много неща се струпаха ей така наведнъж. На мен лично ми се стори като нагласено. Най-накрая свършва делото за Ставински и покрай него изникват и за Индиго и за Митьо Очите. Странно ми е.

А иначе разликата се усеща, но аз да те питам тебе, като "вътрешен" човек - защо? Защо е тази разлика?

яна боянова каза...

Защото повечето ни медии са като бавноразвиващи се и не им стигнаха 18 години демокрация, за да се научат да разказват качествено. Най-вече вестниците.
Защото при подобни далечни, екзотични посещения като това в Мексико/а преди няколко години в Южна Америка/ в самолета на президента пътуват един куп главни редактори и шефове на медии.
Защото като публика сме по-малко критични. Книжните тиражи паднаха и сега всяка история като президентската, Стависки, Вальо Топлото продава повече. "Хващаме" се за интригата. На "електронния фронт" също има пожълтяване, героизиране, фаворизиране на определени сюжети и типажи. Вгледай се в някои сутрешни ТВ-блокове. Има си един списък със събеседници, които говорят доста по-често от други, по едни и същи теми. И така. Продават ти риалити след риалити, едно от друго по-измислени или шоу, в което "обикновените" люде стават... известни, стават звезди. Колкото по-ниско самочувствие има една нация, толкова залитането по VIP-сюжетите заема по-голяма част от обществения пейзаж.

GaN каза...

Мерси за полезните уточнения. Като цяло съм съгласен, само за самочувствието съм готов да спорим.

Аз мисля (поне така ги усещам нещата), че точно самочувствието почва да става в "излишък", а не че е в дефицит. Аз връзвам тук по-скоро образованието и културата. Ставаме все по-тъпи и меркантилни, но за сметка на това с високо самочувствие. Всеки се има за нещо и не му пука за останалите и издига в култ (но и със скрита завист) всеки, който е станал малко по-така известен.

Какво мислиш?

яна боянова каза...

Това е т-нар- самочувствие на маса. Когато можеш в тесен кръг да се правиш на голяма работа, без покритие. По-скоро имах предвид общото национално самочувствие, което далеч не е толкова на ниво по ред причини. Личи си и по празниците. По символите. По склонността да защитаваме определени каузи и по увереността, че това има смисъл. Нашето самочувствие е самочувствие "пред телевизора", когато влизаш в диалог с всички "мръсници и мошеници в тази държава", но реално нямаш вярата, че можеш с нещо да промениш нещата. ВИП-сюжетите са компенсаторен механизъм. Така си мисля:)

Иван Бедров каза...

Има я разликата. И в основата на тази простотия е нежеланието на повечето хора да живеем в правова държава, в която се спазват гражданските и политическите права. Звучи много общо, но свободата на словото я няма. Подмяната на реалността и налагането на бигбрадърщината, божодимитровщината и барековщината е основна цел за силните на деня. Успяват.

Анонимен каза...

Наистина, че самочувствието ни е само пред телевизора. Какво самочувствие да има една нация, когато ежедневната тема по новините е трафик на наркотици или престъпно убийство. Самочувствието идва тогава когато нещо се гради, но нямам предвид канали за наркотици или други такива. Не смятам, че тези новини и реалити шоутата биха променили самочувствието. Реалити шоутата е временно бягство от действителността, но не е решение.

GaN каза...

Дам, вече съм съгласен, Яна :) Туш :)