19 януари, 2008

в прахоляка на историята

Ставаме все по-нормална държава. Въпреки залитанията около визитаЦИИТЕ на големите играчи, лидери, модерни "императори"... Човешките вълнения се отдалечиха от Големите събития. Трайно и делнично. Исках да приключи Путиниадата, в която медиите ни потопиха, за да имам какво да огледам от изминалите дни. Прибирах се с тролей около 8 вечерта, тогава когато В. В. Путин седеше на мекия си червен стол на концерта в НДК. На задръстването не му се виждаше края. Обаче не чух някой в тролея да псува или да спори с друг за Путин. Както например се споменаваше Бойко Борисов в големия сняг. Преди години това нямаше да е възможно. Щеше да има диви емоции, излишен патос, заради неумението ни да се разграничим от "общите" събития и да заживеем в личното време и пространство. Като гледам и анти-газопроводните протести, и те бяха рехави, проведени без особен геополитически плам, а героиката на едно отминало време не можа да върне в емблематичната градинка на "Кристал" усещането за кауза, когато Костов си събра хората да викат "Путин, вън!". Така и не ми стана ясно защо плакатите бяха на английски: Putin, Go Home! Сигурно, за да не помисли някой, че онези, които са ги измислили, знаят руски. А хората по улиците, които бяха питани какви са спомените им за руската култура, бяха доста умерени, да не кажа положително настроени. Не им се говореше за големи сделки, за "голям шлем", за вътрешнодемократичните пропадания на Русия... Почти незабележими останаха парламентарните роптания за проектите, одобрени "на тъмно" и по тъмно. После гледах БНТ Такси, където разни хора споделяха какви руски вещи имат у дома - телевизори, самовари и прочие и тук-там разсъждаваха за националните интереси. И така, с много руска музика по радиото, която отваря кутийката със спомени на родените до определени години, прахолякът от гостуването на Путин падна ниско долу. Скоро и коментаторското настървение по темата ще поутихне. Зрителите ще забравят как изглеждаше тоалетната, която бе приготвена за Путин в "Бояна", ще забравят и това, че за концерта в НДК не бяха продавани билети, а залата бе пълна с добре проверени личности:) Тръбите ще тръгнат. Екопротестите - също. Може би ще "осребряваме" и друг път кръстопътното си положение при подобни посещения като Путин-овото. Но някак ще свикнем да живеем с тези неща, без да ги дискутираме кръвожадно седмици наред. Или да тичаме по площадите както когато дойде саксофонистът Клинтън. Ще свикнем и с оценки от типа на: "и джудистите си имат президент, дойдох да го видя, щото ме кефи". А медиите ще пият една студена вода, щото хората вече са далеч от денонощното говорене за Големите, пък били те и Личност на годината на списание Time. Защото днес историята се прави малко по-безстрастно, бързо и меркантилно отпреди. А масите имат достатъчно лични истории за подреждане.

снимка "Дневник"

1 коментар:

pierrot каза...

А интересно е, че с много малки изключения, никой не обясни защо не иска Путин ( повече обвинения бяха пак в нашият си двор )?! Как и да е...
Посещението даже не го отразяваха качествено - подробности и абсолютно излишни анализи и разсъждения, все неща които малко хора ги интересуват. Малко по - малко масата започва да приема гостуването като такова - посреща А - Б, срещат се, ти се прибираш с половин час по - късно от работа, А и Б подписват Голям Договор и Б си тръгва. Както е навсякъде...