03 януари, 2008

медиен апокалипсис

Да ме прощава Петър Волгин, обаче това заглавие най подхожда на описваната от медиите зимна картина. Мислех да е "Сняг" като на Орхан Памук, но предпочитам първото. Тази вечер гледах телевизия. Думи като "блокада" и "капан" бяха в заглавията на всеки втори репортаж. Общо взето, страната не се вижда под снега. Пътищата са пълни със заклещени , подхлъзнали се, заседнали, буксуващи коли и хора, които задължително над 10 часа сноват из тези пътища, изгубили надежда. Без храна и вода. Стотици села - без ток. Десетки каси с хляб - по камионите, неразнесени. Столицата - в киша до колене. Страната - до козирката в преспи. Ако решиш да погледнеш нагоре, както ни подсети наблюдателен репортер - виждаш убийствени ледени висулки, които със смъртоносна романтика очакват своето падане. Линейки се движат заедно с гражданска защита. Такситата не обслужват в райони, където знаят, че няма влизане... и излизане. Гърмят тръби на парното и цели квартали остават без топлина. Не стига, че тази зимна трагедия заема три четвърти от новините, ами психолози ни съветват как да преодолеем работния шок след толкова празници. Или аудиторията съвсем е изтрещяла, или нещо в медийното ни отношение към нея прилича на инфантилна дебилизация. Че е страшно, безотговорно, неприятно, изнервящо всичко това със затисналия ни сняг - факт. Че държавата спира от един сняг - също. Но не може от сутрин до вечер тази картина, поднесена безкрайно фаталистично, да доминира. Всеки ден - кадри от рентгена в "Пирогов" и счупени подбедрици. Всеки ден - планини от сняг, гладни бебета на път, които се топлят до печки в крайпътните кафенета и затворени млечни кухни. Положението изглежда по-страшно от военновременно. В окото на бурята сме. Бедствието отвя всичко. Или навя върху всичко останало. Животът спря. И токът. Да затворим държавата. Да месим хляб вкъщи и да не излизаме, защото животът навън е непоносим - ще закъснеем за работа заради задръстванията, ще настинем заради мокрите си крака в кишата, ще прекараме денонощия в неизвестността на родните пътища, ще ни удари висулка по главата. С такова впечатление оставам от целия медиен апокалипсис.

Няма коментари: